Автомобилен маршрут от София: пълната обиколка на Витоша за един ден
Планински път, който криволичи през борова гора под върха Черни връх на Витоша
Една кола под наем, 95 километра, шест спирки и истинско планинско прекосяване, за което повечето посетители на София дори не подозират.
Какво всъщност представлява тази обиколка
Витоша не е един връх, до който се качваш и се връщаш — това е планински масив, дълъг 20 километра, който се сгушва в южния край на София, и около него минава път, който покрива три четвърти от периметъра. Пълната обиколка е около 95 километра с връщането обратно и отнема 6-7 часа със спирките. Тръгваш от центъра на София през Бояна сутринта, изкачваш западния склон до Златните мостове и Алеко, прекосяваш през билото към селата Бистрица и Железница от източната страна, и се връщаш в града през Панчаревското езеро. Това е едно от великите кратки шофирания на Балканите и почти никой не го прави.
Нужна ти е кола под наем — автобуси не свързват източната и западната страна на планината. Резервирай от някоя от агенциите на летището или около НДК, очаквай $40-55 на ден за компактна кола с неограничен пробег и вземи среден клас, ако сте двама с багаж, защото планинският път е по-тесен, отколкото си мислиш. Горивото е $1.40-1.60 на литър. Обиколката изразходва около 8-10 литра — да речем $14 в бензин. Няма никакви такси по този маршрут. Пътищата са асфалтирани навсякъде, но участъците над 1400 метра имат разрушения по банкетите.
Спирка 1 — Боянската църква и Националният исторически музей
Тръгни от центъра на София в 09:00. Двадесет минути на югозапад по бул. България те отвеждат до село Бояна в подножието на планината. Паркирай на безплатния паркинг до Националния исторически музей. Първо направи музея ($6, 90 минути) — само залите с тракийското злато си струват шофирането, а сградата е бившата резиденция на Комунистическата партия, което е бонус. Слез пеша пет минути надолу до Боянската църква за посещение по часови слот в 10:30 или 11:00 ($5). Десет минути вътре и стенописите от 1259 г. ще останат с теб.
До обед вече си в колата и се качваш нагоре. Това е моментът да заредиш вода и сандвич, ако не си ял — магазините в село Бояна на бул. България са последният истински супермаркет за следващите 40 километра. На Златните мостове има бюфет, но е ненадежден извън юли-август. Същото важи и за бензина: зареди в Бояна. Пътят се стеснява бързо над 1200 метра и не искаш да търсиш гориво с мигаща лампа по билото на Витоша.
Спирка 2 — Златните мостове и морената
Пътят изкачва 700 метра денивелация в около 12 километра серпентини — не е технично, но е бавно. На 1400 метра достигаш Златните мостове — огромна каменна река от валуни, останала от последната ледникова епоха. Безплатен паркинг, дървена пътека през каменното поле и малко кафене, което работи през уикендите целогодишно и всеки ден от юни до септември. Отдели 45 минути за разходка по камъните. Това е класическото място за неделен пикник на софиянци и през юни в неделя е наистина претъпкано — иди в делничен ден и ще го имаш само за себе си.
От Златните мостове продължи по билото на изток към хижа Алеко на 1800 метра — още 8 километра и около 25 минути. Алеко е зимният ски център и лятното изходно място за Черни връх (2290 м), билото. Ако имаш време и обувки, разходката до върха отнема 90 минути в едната посока по маркирана нетехнична пътека. Ако не — кафенето на Алеко ($3 кафе, $6 супа) е легитимна обедна спирка, а гледката към града от терасата е причината да дойдеш. Времето се променя бързо тук — вземи ветровка дори през август.
Спирка 3 — Прекосяване към източната страна
От Алеко не се връщай по същия път. Пътят продължава на югоизток надолу по гърба на планината към селата Бистрица и Железница. Спускането е бавно — 15 километра за 30-40 минути заради серпентините — през борова гора и открити ливади. Това е празната страна на Витоша. Ще срещнеш може би пет коли за час. Пролуките в гората разкриват гледки на юг към Плана планина, а през септември букът става наситено оранжево-червен. Спирай, където се отвори отбивка за снимка.
Село Бистрица е на 900 метра и е едно от селата, включени в Столична София през 1979 г. — все още селско по дух, с каменно-дървени къщи от 19-и век и малка църква, на която си струва да отделиш 15 минути. Железница, още 4 километра на изток, е където обядваш, ако не си ял на Алеко. Пробвай Механа Железница (българска механа, $12-18 на човек, градинска маса от май до октомври) или по-новия ресторант Воденицата на потока. Това е неделният обеден пояс на София — местни идват с колата точно за това ядене — и е където наетата кола си оправдава цената.
Спирка 4 — Панчаревското езеро
От Железница карай 10 километра на север до Панчаревското езеро — изкуствен водоем на река Искър, изграден през 50-те. Езерото е софийското място за плуване и гребане през уикендите от май до септември — температура на водата 18-22°C през юли-август. В северния край има плаж със зона за плуване, маркирана с шамандури, $2 вход, съблекални и наем на лодки — $10 на час за двуместно водно колело. Дори и да не плуваш, един час по пътеката на източния бряг е добър начин да разчупиш карането.
Село Панчарево има две неща, за които си струва да спреш: неовизантийската църква „Св. Неделя" (безплатно, 10 минути, необичайно рисуван интериор) и редицата рибни ресторанти по крайбрежието. Рибарска среща е стандартният избор — печена пъстърва от езерото, $12-16 за риба с гарнитурите, и маси навън над водата. Това е добра спирка за късно следобедно кафе, а не пълен обяд, ако си ял в Железница. Оттук до центъра на София са 15 километра по магистралата Цариградско шосе.
Спирка 5 — По желание: Драгалевци и лифтът
Ако си тръгнал рано и имаш енергия, добави село Драгалевци на връщане — то е на североизточния склон на планината и добавя около 8 километра. Драгалевският манастир е малка обител от 14-и век, вход свободен, 20 минути; стенописите са по-малко впечатляващи от Боянските, но обстановката под буковете е по-спокойна. От селото лифтът от 50-те се качва до хижа Бай Кръстьо на 1500 метра — $6 в двете посоки, работи целогодишно през уикендите и предлага съвсем различен ъгъл към града от гледките отгоре по-рано.
Направи това само ако си пропуснал разходката до Черни връх и имаш време за убиване преди вечеря. Иначе е отклонение, което те изкарва над 8 часа на път и в задръствания на връщане. Пиковият час в София между 17:00 и 19:00 в делнични дни добавя 30-40 минути към всяко връщане през Цариградско шосе. Планирай карането така, че да си в града преди 16:30 или след 19:30. В неделя няма трафик — можеш да пристигнеш в хотела по всяко време и улиците ще са празни.
Колата — откъде да наемеш, къде да паркираш
Наеми от Sixt, Europcar или Топ Рент София — последният е местният оператор и е най-евтин с $38-45 на ден за компактна кола. Взимането от летището струва $8 допълнително, но спестява час, ако взимаш в деня на пристигане. Централните пунктове са около НДК или в южния край на бул. Витоша. Автоматичните скорости са по-скъпи ($50-65) и си струват само ако не можеш да караш ръчна; планинският път има достатъчно превключвания на предавките, за да оправдае ръчна скоростна кутия, която познаваш. Застраховка: вземи пълното покритие, $10-12 на ден, защото планинските отбивки са чакълести и удари при паркиране се случват.
Паркирането в центъра на София е с платена синя зона ($1.20 на час, максимум два часа) и зелена ($0.60 на час, максимум четири часа), от 08:00 до 20:00 в делнични дни и от 08:00 до 18:00 в събота. Неделите са безплатни. Повечето централни хотели предлагат паркинг за $10-15 на нощ — резервирай това преди колата. Не оставяй нищо видимо в колата през нощта никъде в града. По самата планинска обиколка целият паркинг е безплатен, но е претъпкан през юли-август в уикендите; шофиране в делничен ден решава проблема напълно.
Къде да спиш след карането
Ако правиш тази обиколка като еднодневно излизане от София, спи в центъра — където и да е в рамките на километър от Света Неделя или катедралата. Четиризвездните хотели с паркинг са $105-160, включително мястото в охраняем гараж, и след 7 часа на пътя няма да искаш да търсиш място на улицата в 20:00. Търси конкретно хотели, които рекламират „гаражен паркинг", а не „улично паркиране с пропуск"; разликата е реална и пропуските не винаги работят както е обещано.
Алтернатива, която променя изживяването: спи в Бояна или Драгалевци. Малките къщи за гости в тези села са $60-90 на нощ, разположени на планинския склон с гледка към градина или гора, и са на 20 минути с кола от центъра. Това превръща обиколката в истински планински уикенд, а не в еднодневно излизане. Компромисът е, че не можеш да отидеш пеша до ресторант вечер — караш до вечеря в София или ядеш в къщата за гости. За двуношувка с обиколката на втория ден това честно казано е по-добрият избор. За една нощ остани централно.
Преди да резервирате
Въпросите, които хората задават за Sofia-Grad, с отговори според данните от този месец.
Не като пълна обиколка. Автобус 66 от метростанция Хладилника достига Алеко през лятото, а автобус 64 стига до Златните мостове — но няма обществен транспорт между източната и западната страна на планината. Можеш да направиш половината обиколка като отиване и връщане за $2 в едната посока плюс $12 такси до Бояна, но прекосяването до Бистрица изисква кола или такси за цял ден за $50-70.
От края на май до началото на октомври за пълната обиколка с достъп до Алеко. От декември до март участъкът над 1600 метра към Алеко е затворен от сняг — обиколката се превръща в отиване и връщане до Златните мостове от запад и Панчарево от изток. Септември е най-добрият единичен месец: топло, сухо, без тълпи, есенни цветове по височините.
Не е трудно, но е бавно. Асфалтирано навсякъде, без чакъл, без бродове, без наклони над 8%. Единствената сложност са серпентините между 1200 и 1800 метра, където разминаването с автобус изисква внимание — отбий, не давай на заден. Общото време на пътя е около 3 часа; останалото са спирките. Всеки шофьор, който се чувства уверено на двулентов планински път, може да го направи.
След. Карането има повече смисъл, след като си се ориентирал в града — ще разпознаваш върховете на Витоша от терасите, където си пил кафе, а Боянската църква ще ти въздейства по-силно, ако вече си видял средновековната зала на Националната галерия. При тридневен престой: ден в града, ден с карането, ден в града.
